Днес кафето е символ на уют, енергия и социалност — напитка, без която милиони хора по света не могат да започнат деня си. Но някога то е било възприемано не като любима напитка, а като заплаха. През вековете кафето е предизвиквало страх, гняв и дори политически сътресения. Наричали са го „виното на исляма“, „черната отрова“ и „дяволска напитка“. А някои владетели дори са стигали дотам да го забранят напълно. Но кога кафето е било забранено и защо?

От благословия до подозрение

Легендата разказва, че кафето е открито в Етиопия, когато овчарят Калди забелязал как козите му подскачат енергично след като ядат червени плодове от неизвестен храст. Малко по-късно напитката започнала да се използва от йеменски монаси, които пиели запарка от зърната, за да останат будни по време на нощните молитви. Но когато кафето се разпространило в арабския свят, не всички го приели с отворени обятия.

В Мека през XVI век властите забранили кафето, защото събирало хора в кафенета, където се обсъждала политика и религия — нещо, което управляващите смятали за опасно. За мюсюлманските духовници напитката била подозрителна, тъй като действието ѝ напомняло на опиянение. Дали кофеинът е форма на грях? Въпрос, който разделял богословите дълго време.

Европейският страх от „черното питие“

Когато кафето пристига в Европа през XVII век, то бързо се превръща в обект на спорове. Венецианските свещеници го наричали „отровата на Сатаната“ и настоявали папата да го забрани. Но легендата твърди, че когато Папа Климент VIII опитал кафе, той възкликнал, че напитката е „твърде вкусна, за да бъде дяволска“ — и я благословил.

Въпреки това недоверието останало. Някои лекари предупреждавали, че кафето „прегрява мозъка и сърцето“, други смятали, че води до безплодие или лудост. В Англия дори имало бунтове срещу кафенетата — смятали ги за места, където хората се „отклоняват от семейните си задължения“ и прекарват часове в празни приказки.

Кафето като заплаха за властта

Едно от най-любопитните събития се случва в Османската империя. През XVII век султан Мурад IV налага смъртна присъда за онези, които бъдат заловени да пият кафе. Той виждал в кафенетата потенциална опасност — хората се събирали, обменяли идеи, шегували се с властта. За един автократ, това било не по-малко от бунт.

Подобна съдба имало кафето и в Русия при цар Михаил Фьодорович, който смятал напитката за „западна отрова“. По онова време руснаците вярвали, че кофеинът е „вещерско средство“, което променя ума и волята на човека.

От забрана до култ

С времето страхът от кафето започнал да отстъпва пред любопитството. През XVIII век кафенетата вече се превръщат в центрове на култура и интелект. Там се събирали философи, писатели и революционери. Дори Френската и Американската революция имат корени в кафенета, където се обсъждали нови идеи за свобода и равенство.

Напитката, която някога била смятана за опасна, се превръща в символ на прогреса и просвещението. Вместо да застрашава обществото, кафето започва да го свързва.

От „дяволска отвара“ до утринен ритуал

Днес страхът е отстъпил място на страстта. Кафето вече е част от идентичността на цели нации, вдъхновява баристи, художници и поети. Но ако се замислим, може би онези ранни страхове не са били напълно безпочвени — защото кафето наистина има силата да променя хората. Не телесно, а умствено. То събужда, стимулира мисълта, провокира разговори.

И може би именно затова някога са го наричали опасно — не защото убива, а защото събужда. А какво по-опасно за властта от едно общество, което мисли, разговаря и мечтае… с чаша кафе в ръка.